Бурбон Ванилия: Това сало ме спаси от зимната кожа

Пиша това, защото ми се налага да обяснявам на хората какво слагам по лицето си. И защото влезнах в третия буркан. Имам тази кожа, която през зимата става... нещо. Нещо като суха, напукана сепия. Не като хартия, а като стара боя, която се лющи. Пробвах всичко. Скъпи серуми, които миришеха на химия и струваха колкото един месец ток. Хидратиращи маски, след които лицето ми беше като ластик за два часа и после пак същото. Кремове от аптеката, които ме ляха с усещане за филм по кожата. И една януарска сутрин, когато бузата ми се напука до кръв от студения вятър, просто се предадох. Намерих някаква статия за сало. Говеждо сало. За лице. Мислих си, че това е някаква странна селска магия или нещо, което правят в затънтени къщи. Но бях отчаяна. Поръчах един буркан Whipped Tallow Balm - Bourbon Vanilla от едно малко студио в Етиси. Не очаквах нищо. Сега пия бира и пиша това, докато котката ми гледа сякаш съм луд.

Защо изобщо да слагаш животинска мазнина по лицето си

Звучи отвратително, знам. Аз съм от хората, които махат всичката видима мазнина от шунката. Но после прочетох малко. Оказа се, че това сало (от говеда, хранели се с трева, от Франция) има липиден профил, който е... подобен. На човешкия себум. Нашата собствена кожна мазнина. Което значи, че кожата го разпознава и просто го поглъща, вместо да седи отгоре като пластмасово покритие. Не съм учен, но логиката проработи: ако кожата ти се напуква, защото й липсват мазнини, дай й мазнини, които познава. Не някаква синтетична субстанция, създадена в лаборатория, която тя се опитва да отхвърли. Прочетох и, че е добро за суха кожа, псориази, зимни щети. Моят проблем беше ясно зимни щети. И сухота. И чувствителност. И отчаяние. Така че да, реших да си сложа мазнина по лицето. Животинска. Котката вече не само ме гледаше странно, а и се отдръпна.

Как използвам това сало и какво стана

Първо, консистенцията. Разбито сало. Звучи още по-зле. Но изглежда като най-лекия, най-въздушен крем, който си представяш. Като сладолед, преди да го разбъркаш. Слагаш пръст и потъва. Взех малко. Студено беше. Разтрих го между пръстите, за да се стопи. После по челото, бузите, брадичката. Студеното усещане изчезна за секунда. И после... нищо. Нямаше тежко усещане. Нямаше лъскава маска. Кожата просто го погълна. Сякаш викаше "НАЙ-ПОСЛЕ!". Миризмата... тук трябва да внимавам. Не искам да кажа "лека ухаеща на" или "с нотки на". Просто мирише на ванилия. Но не на сладкарски магазин или на свещ. На ванилия, която е била в стара дъбова бурета. Топла. Успокояваща. Като да се увиеш в пухкав пуловер в къща, където гори камина. Не пресилено. Просто се усещаше, докато го нанасях, после изчезваше. Не оставяше миризма на теб.

Първата седмица го слагах вечер, след душ. Процедурата ми беше: измиване, тонер и после този бальзам от сало. Спих. Сутринта кожата беше... мека. Не лъскава. Не стегната. Мека, като кожата на бебе на бузата. Но по цялото лице. Първият признак, че нещо се случва, беше че слънчевите петна около очите ми (от лятото, разбира се) изглеждаха по-светли. После, може би след 10 дни, съпругът ми каза "Лицето ти изглежда по-отпочинало днес". Той не забелязва нищо. Това беше сериозен комплимент.

Най-големият триумф обаче дойде с една снежна буря. Излязох навън, вятърът беше като ножове. Преди, след 10 минути бузите ми щяха да са червени и щежеха. Този път... нищо. Кожата беше просто кожа. Не се защитаваше, не крещеше. Беше спокойна. Това беше моментът, в който осъзнах, че това не е просто още един крем. Това е нещо друго. Започнах да го слагам и на ръцете, на напуканите стави на пръстите. На коляното, което винаги е сухо. Работеше. Просто работеше.

Моята кожа сега, след два буркана

Не искам да звуча като телевизионна реклама. Но има разлика. Кожата ми не е "сияйно гладка" или "перфектно хидрирана". Тя е спокойна. Не се бори с мен. Не се лющи около носа, където винаги се лющеше. Не се напуква в ъглите на устните. Има едно здраво, мързеливо усещане. Като добре окосмена поляна. Не политравлена, просто зелена и спокойна. Продължавам да го използвам всяка вечер. Поръчах втори буркан, за да имам един в банята и един на нощното шкафче. Да, стана такъв човек.

И тук идва моментът да кажа откъде го взех. Просто защото хората питат. Има едно малко студио, което го прави на ръка. В Етиси. Те вземат суровото сало от говеда, хранели се с трева, го претапят, прецеждат и после го разбиват с био ванилов екстракт и малко витамин Е. Процесът е в Европа. Не е масова продукция. Усеща се. Всеки буркан е малко по-различен, защото е ръчна работа. Мен това ми харесва. Знаеш, че някой всъщност го е направил, а не робот в гигантска фабрика.

Кратки въпроси, които ми задават

Добре, ама салото не запушва ли порите? Страхът на всички. От моя опит - не. Обратното. Когато кожата е здраво нахранена и хидрирана, порите не се напрягат да произвеждат тон себум, за да я защитят. Те се успокояват. Това сало се абсорбира толкова дълбоко, че не остава плътен слой отгоре, който да може да запушва нещо. Моите пори изглеждат по-малки, защото не са под напрежение.

Наистина ли е добре за лицето? За моето - да, определено. Логиката зад това е, че кожата ни е проектирана да работи с естествени мазнини. Давайки й нещо, което тя разпознава, я освобождаваш от постоянната борба. Не е за всеки. Ако имаш много, много мазна кожа, може да е прекалено. Но за нормална, комбинирана, суха или чувствителна кожа през зимата... това е оръжие.

Как мирише на бурбон ванилия? Не мирише на алкохол. Знам, че името е подвеждащо. Мирише на стара, топла ванилия. Като ванилов екстракт, който е стоял в тъмно място. Или като сладолед ванилия, но без сладостта. Просто топла, захарна ухая. Много успокояваща. Не е силна, не остава на кожата. Остава само усещането на уют.

Така че, да. Ако търсиш натурален овлажнител за суха кожа, който не играе игри... това може да е нещо. Ако си отчаяна от зимните щети по кожата и всичко друго не помага. Ако искаш да пробваш най-доброто сало за чувствителна кожа, което не е грубо или тежко. Може да си помислиш, че е лудост. И аз така си помислих. Сега просто си слагам салото вечер и спя добре. И кожата ми също.

Котката все още не е убедена. Но тя не се напуква на студено.