Бурбон Ванилия и говеждо сало: какво стана с кожата ми тази зима
Преди няколко седмици стана студено. Имам предвид, наистина студено. Такова, че кожата на ръцете ми просто се набеляза с тези малки бели линии, които изглеждат сухи и почти пукнати, и усещането е... като хартия. Знаеш ли, когато докоснеш вестник и той е малко грапав. Е, целият ми живот се превърна в такъв вестник. Лицето, ръцете, всичко. Зимна грижа за кожата винаги е била драма, но тази година беше нещо особено. И аз, като всеки нормален човек, първо хванах онзи синьо-бял крем от аптеката. Знаеш кой. След това пробвах нещо 'луксозно' от парфюмерията, което миришеше на цветя и струваше колкото един месец ток. Резултат? Нищо. Кожата продължаваше да се чувства като пустиня.
И тогава, някак си, попаднах на тоя балсам с говеждо сало. С аромат на бурбон ванилия. Казах си, какво? Сало? Като за готвене? Но бях отчаяна. И поръчах го от един малък магазин в Etsy. И ето ме сега, пишейки това, докато единият крак е заспал и чашата за кафе отдавна е празна. И кожата ми... не е като хартия. Това е цялата история.
Защо изобщо да помажеш сало по лицето си
Звучи странно, нали? Признавам. Когато го получих, кутийката беше малка, бяла и миришеше на... нещо. Не бях сигурна. Не като ванилов пудинг или нещо очевидно. По-скоро като нещо топло. Като подсладен алкохол, който е стоял в дъбова буре. Или като ванилия, но не от тези изкуствените флакони. По-дълбока. Имах сериозни съмнения. Отворих го. Консистенцията беше странна. Не твърда, не течна. Като сметана, която е била разбита много, много дълго. Помазах си малко на китката. Студено беше. Секунда по-късно... го нямаше. Абсорбира се буквално мигновено. Не оставя лъскав или мазен филм. Просто изчезва. И кожата под него става... мека. Не 'копринено мека' като от реклами. Просто нормална. Не стегната, не суха.
И тук идва науката, която прочетох после, вече след като бях впечатлена. Говеждото сало (от тревопасни животни, като това в този балсам) е много близко до човешкия себум. Това е мастта, която нашата кожа произвежда естествено. Затова кожата го 'разпознава' и го поглъща толкова добре. Не стои отгоре като барьера на някои минерални масла. Влиза там, където е нужно. И така, макар да звучи като бабина техника, всъщност има смисъл. Не е магия. Просто кожата си приема нещо, което вече познава.
Какво прави този балсам с бурбон ванилия
Използвам го вече... може би пет седмици? Горе-долу откакто дойде студът. Рутната ми е проста. След като измия лицето вечер, докато още е леко влажно, взимам много малко от балсама. С голямата си пръст, буквално количеството, което се побира на върха й. Разтривам между дланите си и го нанасям. Първите няколко пъти го нанасях само по бузите и челото, където е най-сухо. Сега слагам по цялото лице и врат. И ръцете. Особено ръцете.
Резултатите не бяха драматични от ден на ден. Не станах с кожа на бебе за една нощ. Но след около седмица, една сутрин, докато си миях лицето, осъзнах нещо. Кожата не се чувстваше стегната след водата. Обикновено, дори с най-хидратиращия ми гел, след избърсване имах това усещане, че трябва незабавно да сложа крем. Иначе ще се напука. Тази сутрин това усещане го нямаше. Просто беше кожа. Обикновена, спокойна кожа.
Най-голямата разлика обаче е на ръцете. Работя на компютър, пиша постоянно, пръстите ми и ставите на пръстите винаги са най-лошите. Пукнатки, червенини, сякаш постоянно са напукани. Сега... не са. Изглеждат нормално. Дори когато изляза на студено и после вляза в топло, не изпитвам онази ужасна сърбежна вълна. Просто си остават спокойни. Използвам го и по устните преди сън. Не мирише на ванилия, докато си лежа, което е добре. И сутринта са меки. Не тази мекота от балсам, който стои отгоре, а като че ли са си възстановили някаква собствена хидратация.
Имаше един ден, когато забравих да го сложа вечер. На сутринта разликата се усещаше. Кожата беше по-матова, повече 'напрегната'. Това ме убеди окончателно, че не си въобразявам нещата. То наистина помага.
Тази зима е по-лека за кожата ми
Зимната грижа за кожата вече не е толкова битка. Не чакам с нетърпение пролетта, за да ми престане сърбежът. Просто си слагам този балсам вечер и знам, че ще се събудя без да се чувствам като пустинен гущер. Забавно е, защото започнах с толкова скептицизъм. Мислех си, че ще е мазно, че ще мирише на кухня, че ще избива порите. Нито едно от тези неща не се случи.
Всъщност, това е единственият продукт, който съм използвала, който изчезва в кожата. Всичко друго, дори най-леките хидратиращи серуми, оставят някакво усещане. Това не. Просто си изчезва и ти казва 'виж сега сама'. И кожата отговаря. Има един вид спокойствие. Не блести, не е матова. Просто е... добре.
Между другото, този аромат на бурбон ванилия е странно успокояващ. Не е сладък. Не е като сладолед. Има нещо земно, почти малко горчиво в дъното. Като истинска ванилова шушулка, която не е прекалено обработена. Стана част от вечерния ритуал. Слагам балсама, мириша това топло, зашеметяващо нещо за секунда и това е сигнал, че денят е свършил. Стресът от работа, от студеното, от всичко... малко се разпаря. Което, предполагам, също помага на кожата. По-малко стрес, по-добра кожа.
Кратки въпроси, които ми задават
Добре, ама говеждо сало по лицето? Сериозно ли е? Да, сериозно. Звучи диво, знам. Но както казах, структурата му е много подобна на нашите собствени кожни мазнини. Кожата го метаболизира лесно. Не е като да си мажеш краве масло. То е пречистено, преработено (в този случай разбито на много фин балсам) специално за кожата. Не е нова идея – хората са използвали животински мазнини за кожата от векове.
Няма ли да запуши порите? При мен не го направи. Всъщност, понеже хидратира дълбоко, кожата спря да произвежда толкова много собствен себум от отчаяние. Когато е суха, кожата понякога прекалява с производството на мазнини, за да се защити. Когато е добре нахранена, се успокоява. Така че в моя случай ефектът беше обратен – лицето ми стана по-матово, по-равномерно.
Наистина ли мирише на бурбон ванилия? Мирише на... нещо топло. Не е като ароматичната свещ 'Ванилия'. Има дълбочина. Има малко дъбов, малко алкохолно, много земно усещане. Не е сладко. Аз го описвам като 'уютно'. Като стая с дървена подова настилка, в която някой току-що е приготвил глинтвейн с ванилия. Не е силен и не остава на кожата. След минутка се разсейва.
Та, ето. Зимата още е тук, прозорецът потръпва от вятъра в момента. Но кожата на ръцете ми, която пише това, не е напукана. Не ме сърби. Просто е тук. И това е достатъчно голяма победа за мен. Ако и вие се борите със сухата зимна кожа и всичко друго не помага, може да си заслужава да го пробвате. Аз си поръчах втора кутийка. Просто за всеки случай.
