Ананасовата талова мазилка: Какво стана с кожата ми след един бурен декември
Първо, не. Не си мислете, че съм от хората, които се разхождат и си търсят животински мазнини за лице. Не. Това беше чист акт на отчаяние. Декември ме смаза. Кожата ми приличаше на карта на пустинята Сахара, само че с повече напуквания. Имаше един период, може би около 10-ти, когато всичко, което слагах от аптеката – Bioderma Atoderm, La Roche-Posay Cicaplast, дори някакъв хидратиращ крем на Cerave, който струваше колкото половин закуска – всичко това ме жеглеше. Като да си трия лицето с наждачна хартия, сериозно. И аз просто седях там, в 11:47 вечерта, с червено, стягащо се лице и мислех: „Свърши ли се?“ Тогава попаднах на нещо в някакъв блог, нещо за талова мазилка. За бешечия талов. За лице. И си помислих: „Това е или най-глупавото нещо, или...“
Но сега съм тук, с втората си кутийка на бюрото, и кожата ми не се е чувствала така от... от училище, мисля. Не знам. Странно е.
Как изобщо стигнах до талова мазилка за лице
Значи, както казах, аптеките ми се провалиха. Всички тези съвети за „чувствителна кожа“ и „интензивна хидратация“. Пробвах всичко. Да не говорим за онзи зимен вятър, който през януари просто те превръща в мумия за 20 секунди. Имаше един ден, когато напукванията около носа ми бяха толкова лоши, че буквално се страхувах да се усмихна. Мислех си: „Ще се напука лицевият ми кожа като суха глина?“
И така, в една от тези полунощни сесии на търсене на отговор, които започват с „суха кожа която боли“ и завършват в някакъв странен ъгъл на интернет, видях думата талов. Първо си помислих за свещи. После разбрах, че става дума за пречистена животинска мазнина. И си казах: „Абсолютно не.“ Но после прочетох, че нещо се нарича „себум“ и че човешката кожа произвежда нещо подобно и че растителните масла понякога не могат да го имитират толкова добре и... Окей, звучеше твърде умно за мен в този момент. Но отчаянието е голям двигател. Цената на една кутийка не беше космическа – по-евтино от повечето луксозни марки в мола. И реших: „Защо пък не? Най-много да изглеждам луд.“
Поръчах я от един малък магазин в Etsy. Произведена във Франция, пишеше. Мислех си: „Добре, французите знаят неща за кожата, нали?“ И избрах аромата „Ананас“. Защото ако ще си мажа лицето с животинска мазнина, поне да мирише на ваканция. На нещо, което не е зима.
Какво всъщност прави тая ананасова талова мазилка
Кутийката дойде. Малка, стъклена, с метален капак. Изглеждаше... нормално. Не знам какво очаквах. Може би да е в кожичка от животно? Не. Отворих я.
Миризмата. Окей, това е трудно. Не е като да кажеш „мирише на ананас“. Или пък да кажеш „има нотки на“. Не. Просто миришеше на нещо сладко. И тропическо. Като да си отвориш сока в началото на лятото, но много по-леко. Не е изкуствено-плодово. Просто приятно. Имах страх, че ще мириша на кухня след готвене, но не. Съвсем не.
Консистенцията е странна. Не лоша странна. Като много, много лека маслена паста. Като сметана, която е била разбита часове. Взимаш малко с пръсти и просто се разтваря при контакт с кожата. Не оставя лъскав или мазен слой. Просто... изчезва. И кожата веднага става мека. Не лигава мека. А... спокойна мека. Трудно е да опиша.
Слагах я вечер, след душ. На чиста кожа. Просто малко, разтривах леко. И това беше. Първите няколко дни не стана чудо. Но забелязах, че сутрин кожата не се чувстваше като пергамент. Не се стягаше. След седмица, напукванията около носа започнаха бавно, много бавно да изчезват. Не да се маскират с крем, а да изчезват. Кожата по бузите, която винаги беше малко червеникава и неравна, започна да изглежда... по-еднаква. По-спокойна.
И ето го големият момент: спрях да слагам всички останали продукти. Просто мийка за лице и тая мазилка. И кожата ми стана по-добра, отколкото когато слагах три различни слоя от скъпи серуми. Иронията.
Единствената ми притеснение (и защо беше безпочвено)
Окей, да кажа „бешечия талов“ на хората е странно. Казваш го и виждаш как ги flicker-ва в очите. Сигурно си мислят за сало или нещо такова. Първият път като казах на приятелка, тя ме погледна като на луд. После дойде при мен, видя кутийката, помириша я, опита малко на ръката си и каза: „О, това е приятно.“ И после: „И кожата ти наистина изглежда добре.“
Ето какво научих, защото, разбира се, прочетох повече след като видях резултати: таловът, особено от животини хранени с трева, има липиден профил, много подобен на този на човешкия себум. Затова кожата го „разпознава“ и го абсорбира дълбоко, вместо да си стои отгоре като плънка. Не запушва порите. Всъщност, като хидратира добре, може да помогне да се балансира производството на мазнини. Звучи като магия, знам. Аз просто знам, че работи.
И за хората с проблеми като псориазис или изключително чувствителна кожа – прочетох коментари, че много им помага. За мен, просто реши един проблем със сушена кожа, който всички останали „специализирани“ продукти не можаха да докоснат.
Та, ще си купя ли пак ананасова талова мазилка?
Ами, вече съм. Втората кутийка стои тук. Първата я използвахме за около два месеца, като слагах всеки ден вечер и понякога сутрин в наистина студените дни. Много икономично се оказа.
Нещо, което не очаквах: започнах да я използвам и на други места. Един ден ръцете ми бяха напукани от мраза – просто разтрих малко остатък. Изчезнаха за два дни. Сега я ползвам и за устни, когато са сухи. Работи по-добре от 90% от балсамите, които съм имал.
Имаше един ден, когато се прибрах от разходка с червени, студени бузи. Сложих малко мазилка. Усещането беше... охлаждащо? Успокояващо? Не знам. Просто болката и стягането отшумяха за минути. Това беше моментът, в който си казах: „Добре, това не е просто крем. Това е нещо друго.“
Така че, да. Ако някой ме пита за естествена грижа за кожата, която наистина върши работа, ще спомена това. Не като фанатик. Просто като човек, който намери нещо, което му помогна, когато нищо друго не го правеше.
Зимата още е тук. Но кожата ми вече не моли за помощ. Просто е спокойна. И мирише сладко на ананас, което е приятно преимущество в този сив януари.
---
Няколко въпроса, които хората задават
Таловът добър ли е за лицето? Според моя опит и това, което съм чела – да. Особено за суха, чувствителна или възпалена кожа. Идеята е, че е подобен на нашите собствени кожни мазнини, така че кожата го приема по-естествено от много растителни масла или синтетични съставки. Не е за всеки, разбира се, но за мен работи.
Запушва ли порите? При мен – не. Всъщност, понеже дълбоко хидратира, кожата ми спря да произвежда толкова много масла в отговор на сушата. Консистенцията е много лека и се абсорбира бързо, не оставя мазен филм. Но винаги е добре да се тества на малка част от кожата първо.
На какво мирише ананасовата талова мазилка? На приятно, леко сладко и тропическо. Не е като бонбон или изкуствен аромат. По-скоро като свеж, зрял плод, смесен с нещо мек и кремообразен. Не мирише на готвене или на месо, ако това е притеснението. Просто на лятна ваканция в кутийка.
