Таловата крем-балсам с круша: Неочакваното нещо, което оправи кожата ми
Тази зима кожата ми беше... нещо. Не знам как да го опиша. Като пергамент, ама сух пергамент, който ще се скъса. Имам тази комбинация – челото лъскаво, а бузите и брадичката толкова сухи, че се напукват. Пробвах всичко. Един хидратиращ серум, който струваше колкото един месец ток и направи лицето ми лъскаво и жирно едновременно. Някакъв плътен нощен крем, който просто седеше отгоре, като маска. След това се сетих за онази стара мазилка с ланолин от аптеката. Помогна за секунда, после пак същото. Бях отчаяна. И после, в един сън в 3 сутринта, се зарових в някакъв черупък в Etsy, търсейки нещо, каквото и да е, и попаднах на нещо наречено убита талова бальзам. С круша. От Франция. Мисълта за телешка мазнина в кутийка ме накара да се замисля. Но цялата ми кожа вече ме дразнеше. Поръчах я. Ето какво стана.
Защо изобщо да слагам телешка мазнина върху лицето си
Знам. Звучи странно. Преди да я поръчах, трябваше да потърся в Google. Оказа се, че талът за кожа не е някаква нова модерна глупост. Стара работа е. Но логиката зад него има смисъл, ако се замислиш. Талът от хранеща се с трева говежда тлъстина, след като се пречисти и разбие, става нещо като... крем. И ето я голямата работа: той е супер близък до себума, който нашата кожа произвежда естествено. Затова се всмуква дълбоко, не стои отгоре като пласт. Не затиска порите. Просто я "нахранява", така да се каже. Чух, че е добър за напукани устни, ръце, дори за псориазис. Аз нямах псориазис, но ръцете ми през зимата приличаха на земя по време на суша. И лицето. И всичко. Реших, че няма какво да губя. Освен може би 30 лева.
Кутийката дойде след седмица и половина. Беше студено навън, може би -2, и аз бях в пижамата с динозаври. Отворих я с цялото си съмнение.
Как изглежда и... мирише ли на месо?
Това беше първият ми въпрос. Ще мирише ли на кухня след пържола? Не. Въобще не. Таловата крем-балсам с круша има... нещо. Не е силно. Не е като парфюм. Круша ли е? Може би. Има една лека, свежа сладост. Не като бонбон, повече като узряла плодова кора. Много е лек. Не остава в стаята или нещо такова. Мирише на нещо чистено, топло. Трудно ми е да опиша миризми. Но не мирише на месо. Казвам ти.
Консистенцията беше по-интересна. Очаквах нещо твърдо, като вазелин. Но беше разбита, мека. Като облак от масло, който се топи от топлината на пръстите ти. Взех малко. Поставих я върху брадичката си, където беше най-зле. И... се стопи. Буквално изчезна. Не остави лъскав или мазен филм. Просто беше... абсорбирана. Кожата вече не беше напукана и стегната. Беше... кожа. Нормална. Това ме шокира. Оставих го така за нощта.
Моята вечерна рутина сега (много е проста)
Преди се нуждаех от три продукта: серум, хидратиращ крем, нещо за очите. Сега правя това: измивам лицето си с вода. Избърсвам го. И взимам малко от таловата бальзам. Разтривам я между пръстите, докато стане почти течна, и я нанасям навсякъде, където е сухо. Бузи. Брадичка. Челото около веждите. Носът. Върху клепачите. Върху устните. Върху напуканите части на ръцете ми. През първите няколко дни го нанасях и сутрин, под грима. Не правя грим често, но когато правя, не се срутва на парчета върху сухите пластове. Просто стои там.
Най-големият ефект го видях след седмица. Имаше една вечер, когато се прибрах отвън, вятърът беше като нож, и лицето ми обикновено щеше да гори от стегнатост. Влезнах, нанесох този талов крем, и усещането на спешен пожар просто... изчезна. За минутa. Не прекалявам. Кожата просто се успокои. Това беше моментът, в който си казах "Чакай малко. Това нещо наистина върши работа."
И ръцете! Боже, ръцете. Работя на компютър цял ден, мия чинии, и пръстите ми около ноктите винаги са напукани, червени, болезнени. Мажех този тал и на тях. Не оставя мазен отпечатък върху клавиатурата, което е голям плюс. И напукванията просто... се затвориха. Не изчезнаха за нощ, но след 3-4 дни бяха 80% по-добре. Сега го ползвам като натурален хидратиращ крем за суха, чувствителна кожа всеки ден. Защото работи. И е един продукт. Много ме кефи това.
Така... кой трябва да пробва това?
Ако кожата ти е като моята – комбинирана, но с много сухи, напукани зони, които нищо не успокоява дълго... или ако просто използваш нещо, което не помага... може да си струва да погледнеш. Особено през зимата. Не е магическа пръчица. Няма да изглади бръчки или каквото и да е. Но ако проблемът ти е сухота, стегнатост, напукване – това най-добрият талов крем за суха зимна кожа, който съм срещал.
Не е за всеки. Ако имаш много, много жирна кожа, може да не ти трябва. Но за комбинирана или суха? Да. Поръчах я от малък магазин в Etsy, който прави тези неща с тлъстина от хранещи се с трева животни и ги разбива там във Франция. Не е евтино, но кутийката издържа много време, защото ти трябва съвсем малко. Аз все още съм на първата си, и я ползвам от два месеца всеки ден.
Единственото "но" е, че трябва да се свикне с идеята. Казах на майка ми за него и тя ме погледна все едно да съм луд. После видя ръцете ми и попита "Какво ползваш?". Така че... да. Ако си любопитен, може да си струва един шанс. Най-лошото, което може да се случи, е да имаш кутийка с много добър крем за ръце.
Кратки въпроси, които ми задават
Добре ли е талът за лицето? Да, според мен да. Заради тази работа с естествения себум. Не съм експерт, но за моята кожа действа по-добре от 90% от нещата в заведенията. Всмуква се, не те прави лъскав/а.
Запушва ли порите таловата бальзам? При мен не. Всъщност, понеже нанасям само върху сухите зони и се абсорбира, не усещам да създава проблеми. Но всеки е различен, разбира се.
На какво мирише таловата крем-балсам с круша? На много, много лека круша. Не е сладко-сладко. По-скоро като узряла, не екстра сладка круша. Свежо. И изобщо не мирише на готвене или месо. Миризмата изчезва за секунди след нанасяне.
Така че... да. Аз продължавам да я ползвам. Мисля да поръчам още една кутийка скоро, просто за да имам. Кожата ми не е перфектна, но поне не ме дразни през цялото време. А това е голяма печалба.
