Крем от лой с аромат круша: Честно казано, кожата ми не е била такава от години
Зимата ме убива. Наистина. Ставам сутрин, прозорецът е замръзнал отвътре, и веднага усещам това. Не студено, не. Нещо по-лошо. Сухо. Въздухът е като да те драска с много фини иглички по лицето и ръцете. Кожата ми се превръща в нещо, което прилича на стара, напукана хартия. Особено около носа и челото. И ръцете. Боже, ръцете. Изглеждат и се усещат като земя в пустиня. Пробвах всичко. Всичките онези скъпи хидратиращи серуми от стъклени бутички, които обещаваха луна и звезди. Един от тях струваше колкото моята сметка за ток. И знаеш ли какво? Не станаха. Кожата пак беше напукана, пак беше стегната, пак беше нещастна. После попаднах на нещо странно в един малък магазин в Etsy. Крем от лой. От говеждо сало. С аромат на круша. Звучеше... необичайно. Но телефона ми беше на 12%, бях отчаяна, и просто щракнах "поръчай". Не очаквах нищо. Сега, няколко седмици по-късно, пиша това докато натиквам пръстите си в купата с крем за пореден път. Нещо се промени.
Как така говеждо сало отиде на лицето ми
Трябва да си призная. Когато пристигна кутийката, бях много скептична. Отворих я и видях тази бяла, разбита субстанция в стъклен буркан. "Лой". Мислех си за кухнята, за пържени картофи. Не за лицето си. Но прочетох малко. Оказва се, че този лой е от тревопасни говеда, направен е във Франция, и след това е разбит на тази кремообразна текстура. И че мастните киселини в него са много, много подобни на тези в нашата кожа, в себума. Което означава, че кожата го разпознава и го поглъща наистина дълбоко, вместо да стои като плънка отгоре. Звучеше логично. Имах нужда от логика. И от помощ. Кожата около очите ми беше толкова суха, че наподобяваше карта на реките. Реших. Една вечер, след душ, когато кожата беше още малко влажна, намазах съвсем малко. Консистенцията беше... различна. Гъста. Много гъста. Но не лъскава. Не остави мазна следа като вазелината, която пробвах преди. Просто се всмука. Безшевно. И миризмата? Круша. Но не като бонбон или силно парфюм. Нещо повече като... идея за круша. Свежо. Леко. Имаше една сладост, но не блещяща. Просто приятна. Отидох да спя. Сутринта се събудих и първото нещо, което направих, беше да пипна бузите си. Меки. Не стегнати. Не изсъхнали. Това беше първият път от месеци, в който не усещах това дразнещо опъване веднага щом отворя очи.
Зимната ми кожа и този крем от лой
Зимата е война. Централното отопление е като вампир, изсмукващ всяка капка влага от въздуха и от мен. Преди, рутинната ми беше цяла процедура: тонер, серум, хидратиращ крем, още по-дебел крем, масло. И пак, в 3 следобед, лицето ми беше като пустиня. Сега правя нещо много по-просто. Измивам си лицето. Докато е още мокро, слагам този крем от лой. Само него. И това е. Цял ден. Наистина. Не се нуждая от нищо друго. Използвам го и на ръцете, особено около ноктите, където винаги имам напуквания. И на устните. Имам проблем с екзема на китките от години, и макар че не бих казала, че я излекува, кремът успокоява червенината и сваля чешитенето мигновено. Най-странното е, че не изглеждам "мазна". Кремът някак си се впива и оставя кожата матова, но пълна. Не знам как да го обясня по-добре. Като че ли кожата просто е наситена. Забавно наблюдение: кучето ми сега много обича да ми подушва лицето, след като слагам крема. Може би заради крушата. Или заради говеждото сало. Кой знае.
Искам да кажа, че не е някакво магическо решение за всичко. Но за сухата, зимна кожа? За мен е откровение. Не се бори с кожата ми. Не я натоварва. Просто я храни. Имаше един ден, когато вятърът беше толкова силен, че буквално ме прищипваше по лицето. Върнах се у дома, лицето ми беше червено и дразнено. Намазах крема. До 15 минути червенината отшумя, а чувството на дразнене изчезна. Това ме впечатли. Направо ме изненада.
Често задавани въпроси, които ми задават
Говеждото сало добро ли е за лицето? Да, защото, както казах, мастният му профил е много близък до този на човешката кожа. Кожата го "разпознава" и го използва, за да си възстанови бариерата. Не е като някое растително масло, което може да стои отгоре. Той навлиза.
Запушва ли порите този крем от лой? При мен - не. Всъщност, откакто го ползвам, имам по-малко замърсени пори. Мисля, че когато кожата е добре нахранена и хидратирана, не произвежда толкова много себум от отчаяние, така че всичко се успокоява. Но всеки е различен, разбира се.
На какво мирише този крем с аромат круша? На круша. Но не като сок или бонбон. По-скоро като узряла круша, която току-що е била отранена. Има една лека, свежа сладост. Не е интензивно. Не остава на кожата дълго, просто е приятно при нанасяне. Ако не харесвате аромати, има и неароматизирани варианти.
Така че, ето. Зимата все още е тук, прозорецът е замръзнал, но кожата ми вече не е. Просто работи. Не знам какво друго да кажа. Ако имате проблеми със сухата, зимна кожа и сте пробвали всичко, може да си струва да опитате. Аз вече си поръчах втора кутийка.
