Крем от лой с аромат на круша: Нещо, което наистина проработи
Честно? Кожата ми беше в ужасно състояние. Зимата, отоплението, студът отвън – всичко се събра. Изглеждаше като пустиня, но с червени петна. Беше суха, напукана, сякаш ще се напука и падне. На ръцете, около носа, че даже и на челото. Пробвах всичко. Буквално. Онзи скъп хидрогелов крем от Kiehl's, за който всички говорят. Нищо. Един от La Roche-Posay за много чувствителна кожа. Малко по-добре, но пак не. Някакъв дебел, мазен бальзам от аптеката, който миришеше на болница и се впиваше за час. Беше отчайващо. После попаднах на нещо в някакъв блог – крем от лой. Като от говеждо сало. Мисълта ми беше... сериозно ли? Мажеш си лице с животинска мазнина? Звучеше като нещо, което прабаба ми би ползвала, а не аз през 2024. Но кожата вече крещеше за помощ, а аз бях отчаяна. Поръчах един такъв с аромат на круша от малък магазин в Etsy. Бях скептична. Много.
Как стигнах до там да слагам говеждо сало на лицето си
Така. Където и да погледнеш – съвети. Хайдрейтъри, церамиди, ниацинамид. Всичко трябва да е научно, съвременно, технологично. И аз ги следвах. Имах рутина от седем стъпки сутрин и пет вечер. Кожата ми беше... недоволна. Като че ли всички тези съставки я дразнеха още повече. После четох за този лой. Лой, като от сало. Оказва се, че мастта от говеда, особено от хранени с трева, има състав, много подобен на човешкия себум. Нашата собствена кожна мазнина. Затова се впива толкова добре – кожата го разпознава и го приема, вместо да седи като плънка отгоре. За хора с проблеми като моите – суха кожа, екзема, дори псориазис – това може да е нещо. Звучеше логично. Но пак... сало. Имаше един момент, когато отворих кутията и си помислих "това е най-странното нещо, което съм купувала някога". Имаше и друг момент, който беше преди около три седмици, когато осъзнах, че вече седмица наред не съм мислила за това колко ме щипе кожата. И това беше по-странно.
Чакай, това ме наведе на една странна мисъл. Помня, че като малка, баба ми мажеше нещо много дебело и бяло на ръцете си през зимата. Може би беше ланолин? Или пък някакъв домашен крем? Не знам. Но миришеше на стари дрехи и ванилия. Това не мирише на това. Има нещо... различно.
Какво всъщност прави този крем от лой с круша
Окей, да го опиша. Идва в бурканче. Кремът е разбит, наистина с консистенцията на лека сметана. Не е твърд, не е течен. Като гледам сега, произведен е във Франция, което е забавно – френска елегантност за говеждо сало. Когато го взех с пръсти, очаквах да е мазно. И беше, но не в лошия смисъл. Не беше като вазелин. По-скоро като... като масло, което стои на стайна температура. И миризмата. Тук трябва да внимавам, защото не искам да звуча като виноен сомелиер. Не мирише на круша-бонбон или на силно, изкуствено парфюм. По-скоро има някаква лекота. Свежо. Сладникаво, но не задушаващо. Като че ли някой е смазал парче зряла круша със сладка трева. Или не. Не знам. Просто е приятно. Не е интензивно. След минута-две дори не го усещаш, което за мен е голям плюс.
Нанасяш го. Първото усещане е охлаждащо. После, като го разтриеш, просто изчезва. Абсорбира се. Направо изчезва. Това беше най-голямата изненада. Очаквах да си лъскам като поничка цял ден. Ама не. Кожата просто става... мека. Не липсва, че е намазана. Просто се усеща като кожа. Нормална кожа. За пръв път от месеци.
Кожата ми след няколко седмици с това нещо
Започнах да го ползвам вечер. След измиването, на чиста кожа. Най-вече по най-сухите зони – бузите, челото, около устата. И разбира се, ръцете. Боже, ръцете. Които бяха като карта на пустинята. След около седмица нещата започнаха да се променят. Не драматично, не "ой, изглеждам на 20 години". По-скоро тихо. Сухостите започнаха да изчезват. Червените, дразнещи петна се успокоихА. Кожата спря да се напуква по старите места. Имаше един ден, може би във вторник, когато се докоснах до бузата си и просто си помислих "а, добре е". И това беше всичко. Нямаше мисъл за сърбеж, за стягане, за дискомфорт. Просто беше наред.
За устните е откровение. Ползвах гиалиронова киселина, ланолин, всичко. Този лой ги оправя за една нощ. Направо. Имаше един хладен, ветровит ден, обикновено след такъв ден устните ми са напукани и болни. В този ден не бяха. Просто не. Бях шокирана. Наистина. Защо нещо толкова просто работи по-добре от всичките супер съвременни формули? Не знам. Но работи.
Ще си купя ли отново?
Да. Всъщност, мисля, че ще поръчам още един буркан скоро. Този вече почти свършва. Ползвам го всеки ден. Не само вечер, а и сутрин, на най-сухите части, преди грима. И за ръцете, особено след миене. Стана част от ежедневието. Дори го споменах на майка ми, която има проблеми с екзема на ръцете през зимата. Каза, че ще го пробва. Виж ти.
Нещо, което оценявам, е че не претендира да е всичко за всички. Не пише, че ще изглади бръчките или ще те превърне в модел. Просто овлажнява. Дълбоко. И това, което на мен ми трябваше, беше точно това – дълбоко, истинско овлажняване, което не дразни. И това получих.
Та, че да обобщя... не знам как да обобщя. Не е магия. Не е най-красивото, модерно нещо на света. Но за моята много суха, раздразнена от зимата кожа, това беше отговорът, който търсех. И макар че първата мисъл беше "сало, сериозно?", сега мисълта е "е, да, сало. И работи".
Кратки въпроси, които ми задават
Добре ли е говеждото сало за лицето? Според мен и според моя опит – да. Особено ако кожата ти е много суха, чувствителна или с тенденция към екзема. Логиката е, че е подобно на нашата кожна мазнина, така че кожата го приема по-лесно и не го отхвърля като нещо чуждило. Не е за всеки, разбира се, но за моя тип кожа е идеално.
Запушва ли порите този крем от лой? При мен – не. Това беше и моят най-голям страх. Ама се абсорбира наистина добре, не оставя мазен филм, който да може да задръсти нещо. Изглежда, че кожата го поглъща и това е. Но всеки е различен, така че пробвайте на малък участък първо.
На какво мирише този с аромат на круша? Най-доброто описание е леко сладникаво и свежо. Не е като бонбон или сода. Няма тази изкуствена сладост. Има някаква зеленина отзад, нещо леко тревисто, което балансира. Много е лек аромат, не остава дълго време. Аз лично го харесвам много, не е натрапчив.
Та, ето. Ако и вие се борите със зимата и кожата ви се предава, може да си струва да пробвате това малко странно, но ефективно нещо. Аз си поръчах от един магазин в Etsy, просто потърсете whipped tallow balm pear. Иначе, продължавам да го ползвам. Кожата е спокойна, аз съм спокойна. И това е всичко, което исках.
