Лавандулов талов балсам: Какво стана с кожата ми тази зима
Първият студен ден, в който излязох без ръкавици, беше в средата на ноември. Спомням си, защото бях забравил да си взема шапката и вятърът ме удари точно по челото. Не знам защо, но кожата ми около веждите и носа просто се пресуши за секунди. Като хартия. После почне да се лющи и да се напуква, и става червена, и изглеждаш все едно си плакал цял ноември, въпреки че не си. Такава е зимата. Кожата ми се превръща в нещо крехко и раздразнително, и колкото и да я намазваш с обикновените кремове, тези от аптеката, сякаш просто седнат отгоре и чакат да ги избършеш. И ти оставаш с това чувство на стегнатост, и с тези малки пукнатинки до носа, които горят. Много неприятно.
И така, започнах да търся нещо друго. Нещо за зимна грижа за кожата. Пробвах всичко. Масла, дебели нощни кремове, даже едно нещо, което миришеше на ванилия и беше толкова гъсто, че сякаш слагаш восък върху лицето. Нищо не проникваше наистина. И после, в един от тези късни следобеди, когато търсех нещо напълно различно в Etsy (мисля, че търсех ръчно изработени коледни украшения), попаднах на нещо наречено убит талов балсам. С аромат на лавандул. И си помислих: говеждо мазно? Върху лицето? Сериозно ли? Но снимките изглеждаха... хубаво. И имаше много отзиви от хора, които говореха за суха зимна кожа и как това нещо им е помогнало. И реших да поръчам. Да, поръчах мазно от крава за лицето си. Животът е странен.
Как говеждото мазно попадна върху лицето ми
Трябва да призная, че когато го отворих, бях много скептичен. Кутийката беше малка, стикна се в джоба ми. Отворих я и... миризма. Не лоша. Просто... лавандул. Истински лавандул, не като тези изкуствени спреи за въздуха. Като сухи цветя в торбичка. И после още нещо. Земисто? Не съм сигурен. Просто миришеше на нещо чисто. Консистенцията беше интересна. Не беше крем. Беше като много, много лека пуддинго-пяна. Като разбита сметана, която е стояла малко. Поставих малко на пръста си. Беше студено. После, като го разтрих между пръстите, се стопи моментално. Като масло, извадено от хладилника. Изглеждаше мазно, но не усещах мазнина по пръстите след това. Просто ги усещах меки. Много меки. И реших: окей, ще пробвам. Какво може да се обърка? В най-лошия случай ще изглеждам лъскав като поничка за една вечер.
Първата вечер го нанесох след душ. Кожата беше суха, почти да се напуква. Намазах леко количество по челото, бузите, брадичката. Оставих го да се абсорбира. И чаках да стана лъскав призрак. Но не стана. За около пет минути беше като че ли... влезе. Не остави лъскав филм. Остави усещане за... покритост? Не, това не е добрата дума. Остави усещане, че кожата е спокойна. Не беше стегната. Просто беше кожа. И миризмата на лавандул беше лека, не прекалена, и наистина успокояваща. Заспах лесно, което е рядкост за мен. Обикновено лежа и мисля за всичко, което не съм свършил.
Защо талов балсамът всъщож работи през зимата
Ето нещо, което научих после, докато четях за продукта (и после в някакъв блог, докато пиех кафе): говеждото мазно, особено от животински, хранени с трева, има липиден профил, много подобен на този на човешкия себум. Себумът е естественото мазно на кожата ни. Така че, когато нанесете талов балсам, кожата ви го разпознава. Не го отхвърля като чуждестранно вещество. Просто го приема и го използва. Особено през зимата, когато студеният въздух, вятърът и отоплението вкъщи изсушават всичко, кожата ни се паникьосва и или произвежда твърде много масла (и ти ставаш лъскав), или спира да произвежда (и ти ставаш сух като пустиня). Този балсам казва на кожата: "Леко, аз се грижа. Ето малко помощ." Той не седи отгоре. Прониква. И затова помага при зимни увреждания, груби ръце, дори при неща като псориазис – защото успокоява и хидратира на дълбоко ниво.
Моята рутина сега е проста. След вечерния душ, докато телевизорът говори на заден план (обикновено някакъв документален филм, който не гледам), взимам малката стъклена кутийка. Поставям малко балсам на пръстите си. Разтривам го между дланите, за да се стопи от телесната ми топлина, и след това го нанасям леко върху лицето и шията. Особено около очите и веждите, където пукнатините са най-лоши. И това е. Не изисква специална техника. Не трябва да чакаш половин час да се абсорбира, за да можеш да се допреш до възглавницата. За десет минути си готов. И спиш с лек аромат на лавандул. Което, предполагам, е целият смисъл на нощен крем за релакс. Да те успокои и да подготви за сън.
Между другото, докато пиша това, котката ми се катери по бюрото и се опитва да пипне кутийката. Виждам я. Спри. Това не е за теб.
Как изглежда кожата ми след няколко седмици
Окей. Истинските резултати. След около три седмици ежедневна употреба (вечер, понякога и сутрин в наистина студените дни), нещата се промениха. Пукнатинките до носа изчезнаха. Напълно. Кожата на бузите ми, която обикновено става грапава и с малки червени петна от студения вятър, се изглади. Не стана перфектно гладка, разбира се, аз не съм бебе. Но стана... равномерна. Не се лющеше. Не беше напрегната. И най-важното – нямаше тези внезапни „напади“ на сухота и стегнатост в средата на деня. Когато излизах навън, не усещах как студеният въздух ми „гризе“ лицето веднага. Беше като да имаш невидим защитен слой.
Ръцете ми са друга история. Използвах го и на ръцете, след като измивам чинии или когато са сухи. Имам един проблем с пукнатини в кожата около ноктите през зимата. Много болезнено. И този балсам... спря това. Просто спря. Кожата около ноктите стана мека и гъвкава, не напукана и болна. И това беше голяма победа. По-голяма от това с лицето, честно казано. Защото болката е реална.
Единственото „но“ е, че трябва да използваш много малко количество. Ако намажеш твърде много, ще ти отнеме малко повече време да се абсорбира и може да се чувстваш малко... мазен за кратко. Но научаваш се бързо. С голяк с размер на грахово зърно е достатъчно за цялото лице. Така че една кутийка ще издържи много дълго. Аз все още съм на първата си, въпреки че я използвам всеки ден от два месеца.
Бих ли го купил отново? И къде да го намеря
Да. Вече го поръчах отново. Всъщност поръчах още две – една за мен и една за майка ми, защото тя също има проблеми със сухата кожа през зимата и беше любопитна. Каза, че миризмата на лавандул я кара да заспива по-леко, което е бонус.
Ако сте любопитни, може да разгледате. Аз моя го взех от един малък магазин в Etsy, наречен [тук ще вмъкнете името на магазина, но тъй като не е дадено, ще го оставя обобщено] – те правят този убит талов балсам на лавандул на ръка във Франция. Имат и други аромати, но този с лавандул е идеален за вечер. Упаковката е проста, стъклена кутийчка, която изглежда солидна. Не е луксозна, но не търся лукс. Търся нещо, което работи.
И работи. Не знам какво друго да кажа. След толкова продукти, които обещават и не предоставят, да намериш нещо просто, което просто върши работата... е освежаващо. Особено за грижа за кожата през зимата. Когато всичко е сухо и студено, и ти трябва малко помощ.
Така че, да. Ако вашата кожа се бори със студения сезон, ако обикновените хидратиращи продукти не свършват работа, или просто искате да опитате нещо естествено и различно... този талов балсам за зимата може да си струва опита. Най-лошото, което може да се случи, е да имате меки ръце и да спрете да се лющите. Което, мисля, е добре.
Искам да кажа, не съм експерт. Не знам всички научни термини. Но знам, че преди това лицето ми гори и се лющеше, а сега не. И ръцете ми не пукат. И заспивам с приятна миризма. За мен това е достатъчно.
---
Няколко бързи въпроса, които ми задават
Добре ли е говеждото мазно за лицето? Да, защото, както казах, химически е много подобно на нашето собствено кожно сало. Кожата го разпознава и го използва за репарация и хидратация, вместо да го отхвърли. Особено полезно е, когато естествените масла на кожата са изчерпани от студения вятър и отоплението.
Запушва ли порите талов балсамът? Не, поне не в моя случай. Защото се абсорбира много дълбоко, не стои като дебел филм върху кожата. Но, разбира се, всеки е различен. Ако имате много, много мазна кожа, може да искате да го пробвате само на най-сухите зони първоначално.
На какво мирише лавандуловият талов балсам? На истински, сух лавандул. Не на сладникав, изкуствен парфюм. Има земист, почти билков undertone. Много успокояващ и лесен аромат, не прекален. Изчезва за около 15-20 минути след нанасяне.
Така че, да. Това е. Моят разказ за говеждото мазно и зимата. Надявам се, че ако имате подобни проблеми, това да ви е било полезно. Или поне интересно. Аз ще продължа да го използвам. Особено следващата зима.
