Лавандов талов балсам: Е, това работи ли наистина?
Това беше януари. Може би среда. Кожата по лицето ми беше... не знам. Като пергамент. Суха, напукана, неприятна. Пробвах всичко. Този скъп хидриращ крем от Kiehl's, синият. Нищо. Този от La Roche-Posay, Cicaplast, за който всички говорят. За малко по-добре, ама пак не. Бях стигнала до там да си мажа лицето с вазелин преди сън, което, между другото, е отвратителна идея – събуждаш се с възглавница, залепена за бузата. И така, някъде в един от тези безсънни полунощи, когато търсех нещо в Etsy за плетене на една шапка, изскочи ми това: Набит талов балсам с лавандула. Талов. Като... животинска мазнина? Първата ми мисъл беше абсолютно „не“. Втората беше „ами... защо не?“. Поръчах го. От една малка работилница във Франция. И ето ме сега, с почти празна кутийка и кожа, която не съм виждала такава от години.
Как изобщо стигнах до говеждо сало за лице
Трябва да кажа, че не започнах с много високи очаквания. Имаше нещо комично в цялата идея. Разказвах на приятелка и тя каза: „Ти ще си мажеш лице с лой? Като в средновековен замък?“. Имаше право. Но логиката зад това, прочетена в някакъв блог на заблудена душа като мен, имаше смисъл. Таловът от тревопасни животни, ей там от Франция, има състав, много близък до човешкия себум – нашите собствени кожни масла. Тезата беше, че кожата го разпознава и го поглъща наистина дълбоко, вместо да стои като плънка отгоре. За суха кожа, екзема, зимни щети – това се твърдеше. Аз имах всичко това. Имах и едно пълно легло от луксозни кремове, които не правеха нищо. Помня специално един от Clinique, много жълт и плътен. Струваше ми се около 70 лева. Беше като да мажеш восък. Ужас.
Така че поръчах балсама. С лавандула, защото пишеше, че помага за сън и безпокойство. Аз през януари не спях, така че каквото и да е. Очаквах да мирише на кухня или на сапун. Не знам защо.
Какво всъщност прави този лавандов талов балсам
Кутийката дойде. Малка, стъклена, с метален капак. Изглеждаше... честно? Много просто. Не като нещо специално. Отворих я. Консистенцията беше странна. Не като крем. Не като масло. Набита, но въздушна. Като разтопен сладолед, който е замръзнал наново, но не съвсем. Трудно се обяснява. Сложих малко на пръст. Имах готовност да го измия веднага.
Но миризмата... не беше това, което очаквах. Не беше силна, сладка, изкуствена лаванда от почистващи препарати. Беше по-тревиста. По-земна. Като сушена лаванда, която си купуваш от пазара, а не от парфюмерия. Не миришеше на храна. Изобщо. Беше успокояваща. Наистина. Сложих го на лицето си. Имаше момент, в който усещах, че е мазно. Като да си сложил масло. Мислех си „е, това е провал“. Но после, може би след минута, две... просто се абсорбира. Направо изчезва. Не оставя лъскава, лепкава маска. Кожата просто изглежда... навлажнена. Не знам. Мека. Не напукана.
Започнах да го ползвам всяка вечер. Стана част от ритуала – чаша вода, този балсам, легло. Нещо като сигнал за тялото, че време е за спиране. Дори ако не правеше нищо за кожата, този момент беше стойностен. Но правеше. След около седмица забелязах, че кожата около очите ми не е толкова напрегната. Че бузите ми не се лющят, когато се усмихна. Че гримът не се напуква по същите линии в обед.
Кожата ми след няколко седмици с това нещо
Ето го истинският момент. Може би след три седмици, докато чаках на автобуса, докоснах челото си. И си помислих: „Чакай, това не е моята кожа“. Беше гладка. Не маслена, не суха. Просто... нормална. Не се бях чувствала така откакто бях тинейджърка, преди да започна да се боя с всякакви продукти. Лактите ми – които винаги са като файлове – също се подобриха неимоверно след като започнах да слагам остатъците от пръстите си върху тях.
Тук трябва да кажа нещо. Не е някакво магическо прераждане. Пущиците си останаха. Но цялата тази напукана, дразнеща се, стягаща се част от зимната кожа – изчезна. Кожата просто изглеждаше по-здрава. По-устойчива. Като че ли беше по-добре подготвена да понесе студения вятър, когато излизах. И лавандулата... не знам дали беше плацебо, но започнах да заспивам по-лесно. Може би просто ритуалът ме успокояваше. Може би миризмата. Но работеше.
Искам да спомена и нещо друго – поръчката. Беше от един малък магазин в Etsy, „Mountain Herbal“ или нещо такова. Нямаше никакви проблеми, дойде за около седмица и половина, опаковано беше с една малка хартийка с благодарност. Приятно изненадване, че не е някаква голяма, бездушна операция.
Така, ще го купя ли отново?
Кратко да. Всъщност, докато пиша това, кутийката е почти празна. Имам още може би за два пъти. И мисля да поръчам още една. Не само за мен – вече говорих за него с майка ми, която има много проблемна, суха кожа по ръцете през зимата. Каза, че ще пробва.
Не е най-евтиното нещо на света, но и не е луксозно скъпо. За цената на един от тия средноскъпи аптечни кремове, които не работеха, получаваш това. И стига за месеци, защото нуждаеш се от наистина много малко всеки път. Една порция с размер на грахово зърно е достатъчна за цялото лице и врат.
Така че да. Ако някой ме пита, ще кажа, че си струва опита. Особено ако си от хората, които са пробвали всичко срещу сухата кожа и нищо не е помогнало наистина. Звучи странно. Разбирам. Аз се смях на идеята. Но сега... е, просто работи. Не знам как по друг начин да го кажа.
Кратки въпроси, които ми задават
Добре, ама говеждо сало върху лицето? Сериозно ли е? Да, сериозно е. Звучи диво, знам. Но като цяло, ако е от чисто, тревопасно животно (като това от Франция), и е пречистено, то е просто естествена мазнина. И както казах, тя е супер близка до тази, която нашата кожа произвежда сама. Затова се абсорбира толкова добре, вместо да те направи лъскав.
Не запушва ли порите? При мен не. Всъщност, мисля, че понеже кожата е добре нахранена и хидратирана, по някакъв начин се успокоява и произвежда по-малко собствено масло от стрес. Но това е само моето наблюдение. Ако имаш много, много мазна кожа, може да е прекалено тежко. Но за нормална до суха – не би трябвало.
На какво мирише лавандулата в този балсам? Не мирише на сладолед или на почистващ препарат. По-тревисто е. По-земно. Като истинска, сушена лаванда. Не е много интензивна, след нанасяне почти изчезва. Но първоначалното усещане е много спокойно, не парфюмирано.
Така че, ето. Ако кожата ти се лута като моята през зимата и всичко друго се проваля, може да си струва да погледнеш това. На мен ми промени играта. И сега, извинете, трябва да си поръчам още една кутийка.
